AIS е система за навигационна безопасност, която е въведена от Международната морска организация (IMO). AIS данните осигуряват информация за движението на корабите в обхвата на действие на техните предаватели.
Технологията използва транспондери, които автоматично излъчват информация на определен интервал от време на УКВ (ултракъси вълни). AIS системата има възможност да обслужи до 4,500 съобщения в минута, с темп на актуализация до 1 път на 2 секунди. За осигуряване на автономна работа, AIS използва ‘Self-Organised Time Division Multiple Access’ (SOTDMA) технология, която се грижи за дисциплината в радиоефира и безпроблемната комуникация между корабите. AIS технологията позволява изобразяване на информация, която преди години е била достъпна само за модерните VTS центрове.
AIS сигналите се класифицират като ‘Class A’ и ‘Class B’, като AIS-A се използва в корабите с далчено плаване и грос-тонаж на 300 GT, както и на всички пътнически кораби независимо от тяхната големина. AIS-B се използва на по-малките кораби, катери, риболовни кораби и кораби с развлекателно предназначение. В стандарта се използват 27 различни комуникационни съобщения с различно съдържание.
Най-важните AIS съобщения съдържат данни за позицията на корабите и техните параметри на движение.
Позиционните отчети се излъчват на малък интервал от време (между 2 и 10 секунди в зависимост от скоростта на кораба, или на 3 минути за неподвижни кораби), докато статичните съобщения се излъчват на интервал от 6 минути.
Обхвата на покритие на системата е променлив и зависи от редица фактори, като условията за разпространение на сигнала, височината на предавателната и приемната антена, състоянието на морската повърхност, както и от мощността на корабния предавател. Радиуса на покритие варира от 20 морски мили до 350 морски мили за мощните предаватели при подходящи атмосферни условия. Приема се че средния обхват на комуникацията е от порядъка на 40 морски мили. При AIS-B, поради по-малката мощнист на предавателя, тази дистанция е от порядъка на 10 морски мили.
